Постинг
11.04.2012 13:56 -
Уроци по поезия за амбъри
Ето пак, Амбъри, пънещи се да докоснете Слънцето със смешните си графоманщини. Евтим Евтимов.
Hад боровете плисна черен дъжд,
дори в сърцето с капка ме удари.
И стана тъмно сякаш отведнъж.
Изгубиха се сините върхари.
Протягах аз през тъмното ръка,
но всичко бе и страшно, и смълчано.
Единствената жива светлина
в гората беше ти. И ти остана.
Социологическите агенции - официализиран...
ДОЙДОХ СИ ВЕЧЕ - СПАСКА ГАЦЕВА
Вучето чете безплатен вестник в градския...
ДОЙДОХ СИ ВЕЧЕ - СПАСКА ГАЦЕВА
Вучето чете безплатен вестник в градския...
Следващ постинг
Предишен постинг
Поздрав от мене - една песен по текст на Е.Евтимов:
http://www.youtube.com/watch?v=8grwg3s-r4o
Евтим Евтимов
Вълните на морето са жени,
избягали от къщите - окови.
Ела, една вълна сама стани,
сестра на вятъра бъди отново.
Ела, сред най-дълбокото иди,
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди-
едва сега ще можеш да откриеш.
Страхливия ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилния ще плаче от тъга,
а истинския сам ще те намери.
Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай, нито спирай.
Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото - умира.
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=8grwg3s-r4o
Евтим Евтимов
Вълните на морето са жени,
избягали от къщите - окови.
Ела, една вълна сама стани,
сестра на вятъра бъди отново.
Ела, сред най-дълбокото иди,
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди-
едва сега ще можеш да откриеш.
Страхливия ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилния ще плаче от тъга,
а истинския сам ще те намери.
Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай, нито спирай.
Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото - умира.