Освен всекидневно стърчащите на първа страница буламачи на една вманиачила се жалка пародия на поет, която не може да легне да спи, ако не си съзерцава муцуната, в нета и в частност тук се създават и качествени поетични продукти. Те са дело на нормални блогъри, които не издигат в култ присъствието си на корицата.
Ще ги представям като антидот срещу уродливото помпаджийство на онова нещо.

Ето


Ето пример за брилянтна поезия, черен хумор, мъдрост и забава в едно.


Наядох се сладко и днес.
Пораснах със пет милиметра.
Макар и невзрачен наглед,
за вас съм последната летва.

Аз вашият червей съм, да,
при който ще дойдете всички.
Ловяхте приживе звезда,
сега сте във мойте ръчички.

Величие, гордост и чест -
изчезнаха, простло изтляха.
Не чакайте Божия вест -
сега сте под моята стряха.

О, Боже, похапнах с поет,
усетих вкуса на пикантно.
Ще легна да дремна до 5 --
сега ми е толкоз шармантно.!



http://kolorado.blog.bg/poezia/2014/11/20/o-boje-pohapnah-s-poet.1315495 

15:10 - poliqor

Мара бе, мъжки, цопна минуса, ама се дезактивирай де:)

позна ли се, позна ли се:)))))

Стихотворението много ми хареса. То е унищожителна гавра с човешката и в частност поетическа суета, която има само един краен изход - при червея:)

Колко ли жалък ще е всекидневно досаждащ до втръсване индивид, който си е издигнал за висша цел да стои на първа?
Съжалете го, той няма реални радости, а само виртуални:)

Чудесно стихо!

Пълни глупости. Това изобщо не е поезия. Поезия е само това, което пиша АЗ. Чу

Има много хубави работи. Наистина хубави, но трябва да седне човек с часове да цъка за да се прояви като меценат.

На ято стари прилепи приличаме.
Висиме като щипки за пране.
В бездарието вярно все се вричаме
и спорим кой по-зле, кой по-добре.

Приятелството свежда се до свади
и общите врази го определят
и този, който първи се обади
все него първи тука ще застрелят.

И тъй сред злободневието в блога
остава само ни една надежда.
Безмислици да пишем в изнемога
това го наш'та краста все отрежда.

http://tanyaivanova.blog.bg/poezia/2014/12/24/peizajche.1325191

Има десетки стойностни неща. Но за един вманианичен пуяк и мисирките около него съществуват само те, и целият блог трябва да зяпа само техните муцуни.

Прекрасно е!

Удоволствие е да те чете човек:))))))))))))))))))))))))

Като канара, стоварила се върху егоцентризма и егото, които всички в някаква степен притежаваме. Като човек, влизал над 100 пъти в морга и клечал около трупове на местопроизшествия, считам че съм имунизиран от мания за величие. Хубаво е всеки да го има "едно наум" ...

Ти си жалък комплексар.

Ха, ха, всичкото трол се е събрало тук:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

А чудото, ЧУДОВИЩЕТО, КАКТО СЕ Е САМОНАРЕКЪЛ ПОЕТО ВАРНЕСКИ, май от там беше, няма да може да живее, да изтрезнее и спи. Ако кликата не го напомпа и не се види на първа, не пренощува там с някое мизерно стихче, написано между 2 свирепи алкохолни отравяния. Навсякъде зук, навсякъде последен, никой не го аресва и фали, много и псуват, гонят и прогонват.
А ТУК РЕДОВНО НА ПЪРВА И САМО НА ПЪРВА, И ФАЛБИ, ДЕЖУРНИ ФАЛБИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА РОДНАТА КЛИКА. " Ах колко талантливо, оригинално, неповторимо написано. Колко си талантлив, Чудо ..."
И се четкат с баданарките един друг, фалят се, помпат се със стотици фалш прочити, и висят всекидневно на почетната първа. Чешат си един друг ЕГОТО, И СЕ ЧУВСТВАТ ВАЖНИ И ЗНАЧИМИ ... ТВОРЦИ НА НОВОТО ВРЕМЕ И ЕПОХА В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА.
А поето СТАНКОВ е местна блогова атракция, която ту изчезне, ту се появи отново. Отвсякъде прогонен и само тук приет от местната клика от кастрирани творци на ялови и кухи стихове, все негови братя и сестри по мижави таланти и космически претенции за талантлива елитарност и неповторимост. Окопала се в от години в Блог.бг, и заела кръгова отбрана срещу всички и всеки, който не признава снесеното от тях за уникално и свръх талантливо, за оригинално, за образцово и вечно като литература и поезия.

Роди ме мамо поет с интернет,
и ме хвърли на смет :))))